относно предполагаемо нарушение на конкурентното право от страна на регионалните органи на Апулия 

Вносителят на петицията твърди, че тежко нарушение на конкурентното право във връзка с процедура за възлагане на обществена поръчка за строително-монтажни работи е породило дългогодишен съдебен спор с регионалните органи, като вносителят вече е направил няколко опита процедурата да бъде обявена за недействителна от административния съд. След като е установил, че процедурата за възлагане на обществена поръчка е в разрез с наказателното право (вж. „Информация“ 1(1)), вносителят е подал няколко жалби до регионалните органи на Апулия, в опит да отмени първата им покана за представяне на оферти, така че на нейно място да се проведе процедура, отговаряща на правилата за лоялна конкуренция. Тъй като регионалните органи продължили да не предприемат никакво действие, вносителят подал административна жалба до Държавния съвет (вж. „Информация“ 1(2)), който двукратно, съответно през 2015 г. и 2017 г., отсъдил в негова полза. Същевременно регионалните органи продължили да отказват да отменят неправомерната тръжна процедура и да публикуват нова покана за представяне на оферти, като са се обосновали с това, че към датата на първото решение на Държавния съвет би било твърде скъпо строително-монтажните работи да започнат отначало (вж. „Информация“ 1(3)). Въпреки двете решения, с които е наредено на регионалните органи да отменят тръжната процедура и да предприемат нужните корективни мерки, спорът е отнесен до Държавния съвет за трети път (вж. „Информация“ 1(4)). Третото решение от 5 юни 2018 г. обаче частично се различава от предишните решения по отношение на това, че Държавният съвет, е взел предвид, че сградата е почти завършена и не е наредил тя да бъде съборена, нито да бъде обявена нова процедура за възлагане на обществена поръчка (вж. „Информация“ 1(5)). В своето окончателно решение от 28 май 2019 г., Съветът също така е отказал на ищеца правото на обезщетение, тъй като строително-монтажните дейности вече са на необратим етап (вж. „Информация“ 1(6)). Накрая, в подкрепа на жалбата си вносителят се позовава на съдебната практика на Съда на ЕС, която изисква от държавите членки да възстановяват вредите, произтичащи от нарушението на правото на Съюза, в този случай член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Директива 2004/18, която определя правилата за обществени поръчки за строителни работи (вж. „ Информация“ 2.1), доколкото те произтичат от решение на съд, който се произнася в качеството на последна инстанция, т.е. Държавния съвет. Той посочва, че всички условия, определени от Съда на ЕС (вж. „Информация“ 2(2)), са изпълнени в този случай. Следователно той призовава ЕС да започне производство за установяване на нарушение на Договора и вторичното законодателство относно свободната конкуренция, както и за нарушение на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека относно правото на справедлив съдебен процес.