подкрепена от три подписа, относно дискреционните правомощия на Комисията по отношение на прилагането на правото на ЕС от страна на държавите членки (членове 17 и 258 от ДФЕС) 

Вносителят на петицията, като се позовава на правомощието, предоставено на Комисията от Договора за ЕС (член 17, параграф 1), да „съблюдава прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на Европейския съюз“ и нейната роля на „пазител на Договорите“, се оплаква, че тази разпоредба предоставя на Комисията широка свобода на действие „дали“ и „кога“ да реши дали да започне производство за установяване на нарушение срещу държавите членки, които не изпълняват задълженията си (членове 258 и 260 от ДФЕС). Като доказателство за това той цитира откъси от съобщението на Комисията от 19 януари 2017 г., озаглавено „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“ (2017/C 18/02). В точка 3 Комисията прави упражняването на тези дискреционни правомощия зависимо от определянето на стратегически приоритети (като цитира решенията на Съда, включително решението от 14 септември 1998 г. по дело T-571/93, което подчертава факта, че гражданите няма да имат успех при искове, които са заведени срещу Комисията, ако тя откаже да започне производство за установяване на нарушение). В точка 8 от приложението към това съобщение Комисията се позовава на едногодишния срок за разглеждане на жалбите на гражданите, но подчертава, че този срок не е абсолютен. Вносителят на петицията също така се позовава на заключенията (Решение от 14 септември 2017 г.) на стратегическото проучване на Европейския омбудсман относно графика и прозрачността на производствата за установяване на нарушение, в което, макар да се признава, че горецитираното съобщение е положителен знак за това, че Комисията е наясно с този проблем и възнамерява да го отстрани, се правят осем препоръки с оглед на постигането на съществен напредък в тази област. В заключение, вносителят на петицията призовава Парламента да се намеси посредством подходящи законодателни актове, да се намали свободата на преценка на Комисията при упражняването на правомощията на държавите членки в областта на контрола, в който е изразена институционалната ѝ роля като пазител на Договорите.