относно европейски правен статут за упражняващите закрила над пълнолетни лица служители 

Вносителят на петицията подчертава, че във Франция около 800 000 пълнолетни лица са предмет на мерки за закрила и че според него в 75% от случаите лошото администриране, измамите, насилието или злоупотребата с власт от така наречените упражняващи закрила служители или структури води до икономическо присвояване на стоки на стойност няколко милиона в полза на отговорната структура и в ущърб на „закриляните“ бенефициери. Вносителят на петицията споменава също неефективните механизми за контрол, понеже службите, отговарящи за проверката на свързаните годишни отчети, не разполагат с достатъчно време или персонал. Упражняващият закрила служител може да представлява пълнолетното лице под закрила за определен брой дейности или представляването може да бъде цялостно. Този служител се назначава от съда след изслушване на становището на прокурора по гражданскоправни дела. Подлежащото на закрила пълнолетно лице не се информира за процедурата. Вносителят на петицията заявява също, че назначаването от съда на упражняващото закрила лице подкопава дейностите по надзор, упражнявани от същия съд, в комбинация със законодателство с предполагаемо сериозни пропуски, което дава големи възможности за злоупотреби. Упражняващият закрила служител следва да се ръководи от правилото за бдителност, но това не е така според вносителя на петицията. Твърди се, че съответните органи систематично пренебрегват членове на семейства, които отбелязват лошото управление, свързано със закриляните членове на техните семейства. Вносителят на петицията се позовава на Хартата и на Конвенцията за правата на човека, тъй като счита, че са нарушени редица абсолютни лични права, което е довело до отричане на съществуването на защитеното лице. В този контекст вносителят на петицията призовава ЕС, на базата на получените от НПО данни, колкото е възможно по-скоро да провери възможността за въвеждане на правен статут за целия ЕС за упражняващите закрила на пълнолетни лица служители, с което да гарантира защитата на човешкото достойнство на закриляните лица, която е присъща за тяхната уязвимост.