относно необходимостта от изменение на новия Закон за задържането в Литва 

Вносителят на петицията анализира прилагането на литовския Закон за задържането на лица, които са арестувани и/или осъдени за престъпление, по-специално често налаганото им ограничение на обажданията и/или свижданията с други лица.Той счита, че забраната за провеждане на телефонни обаждания до други лица или за свиждане с тях, по-специално членове на семейството, в това число ненавършили пълнолетие деца, често води до огромно психологическо напрежение за арестуваните лица и до злоупотреба с тази разпоредба за изключение в закона (членове 22 и 23) от страна на съдилищата и служителите за досъдебен контрол. В изключението се посочва изчерпателен списък на случаите, в които задържаните лица може да бъдат ограничавани. Твърди се, че прокурорите и други представители на съда системно изброяват всички случаи, което според вносителя на петицията е правно необосновано. Освен това ограничението би трябвало най-малкото да е обвързано с ясен срок и с конкретна категоризация на лицата, с които не може да се провежда свиждане или до които не може да се правят обаждания.Според вносителя на петицията забраната за обаждания до роднини и свиждания с тях, по-специално ненавършилите пълнолетие деца на задържаното лице, е непропорционална и в някои случаи може да е равностойна на психологически тормоз както за задържаното лице, така и за членовете на семейството.Вносителят на петицията се позовава на конституционния принцип на равенство в правата, според който право на човека не може да бъде нарушавано. Той призовава за изменение на закона с оглед да няма ограничение на обажданията до близки членове на семейството и свиждания с тях в съответствие с правото на семеен живот и правата на засегнатите деца.