Правосъдие на светло - съдиите да обясняват присъдите си и публично освен писмено

На 14 ноември 2018 г. състав на Софийския градски съд постанови оправдателни присъди по делото "Алабин" за смъртта на две млади жени, загинали под срутилата се върху тях сграда на едноименната улица в София. Това е поредният случай, в който решение на съда оставя в обществото усещането за липса на възмездие и неразбиране на причините, довели до подобна оправдателна присъда. Време е съдиите да се научат да говорят с лицата и имената си, а не само задочно, с писмени, формулирани неразбираемо за гражданите мотиви, издавани с месеци закъснение. Още повече, че самите присъди се издават "в името на народа", а самият народ не чува от съдиите какви са причините за решенията им и защо няма наказани за трагедии като тази на ул. "Алабин" например. Това категорично не означава, че по делата трябва да се четат само осъдителни присъди, но обществото трябва да знае как се стига до оправдателните. Наложително е да е ясное чия е отговорността да няма наказани за престъпления. Дали причините се крият в технически пропуски по делото като изтървани срокове или мотивацията е друга. Това от своя страна може да го обясни само съдията, след като вече е постановил решението си. Според българското законодателство писмените мотиви към всяка присъда се издават в срок до 2 месеца, но те са само формално публични, тъй като са на език, достъпен само за юристи и без възможност за уточняване на детайлите. Именно затова е важно по дела, категоризирани от самите съдилища като представляващи "обществен интерес", след произнасянето на съда магистратът да обясни и пред медиите - като посредници между обществото и Темида, причините, поради които е взел решението си.